Проф. Андрей Пантев: Липсата на стойностни лидери роди обожа...
- Коя въпреки всичко е най-голямата заслуга на английската кралица?
- Най-голямата ѝ заслуга е в това, че заявява и показва, че монархическият институт не би трябвало да се занимава с партийна и политическа активност, а да е стабилизатор и балансьор на ръководството на страна и даже общество.
Силата на кралицата като водач беше в умереността, в невземането на страна. Тя беше съвършената Мисис Равновесие.
Светът оплаква съвършената Мисис Равновесие, която стабилизира английската монархия
Надеждите да се появи български Орбан наподобяват обречени
Световният ред е привършен в този си тип, богатите богатеят, бедните обедняват
- Проф. Пантев, знак защо е неповторимата траурна гала, с която британците изпращат най-дълголетния си монарх? Защо хората философски чакаха часове на опашка, с цел да се простят с Елизабет Втора?
- И от честност към суверена, и с цел да станат част от извънредно събитие. В нашето спешно откъм стойностни водачи време е изцяло естествено да има подобен екзалтиран реверанс пред кралицата.
Най-сетне Англия се въплъщаваше от персона с космополитно значение за положението на света - това е една от аргументите за всеобщата тъга.
Но и целият свят демонстрира почит към персона, която не е единствено монарх
Елизабет Втора сподели по какъв начин може да се резервира баланс в ръководството на една страна - без пристрастия, без желания, без директни съучастия. В това отношение тя е образец освен за ръководство на кралство, само че и за всяка институция.
Управлението на починалата кралица е неин персонален триумф, който се вписва в общочовешката история. Тя способства доста и за престижа на монархията - английската и по света.
- Приключва ли със гибелта на кралицата епохата на огромните водачи, за които отговорността към нацията е задача?
- Едва ли завършва, само че Елизабет Втора даде подобен ослепителен образец, че рядко към този момент може някой от монарсите да дръзне да се намеси директно в съотношението на политическите сили на страна, общество или континент.
Кралицата бе нещо като образцов учебник за сполучливо ръководство, макар че и тя претърпя персонални драми, тествания, огорчения, които съумя да надделее. В някои моменти, да вземем за пример след гибелта на принцеса Даяна, имаше леко враждебни връзки, които кралицата доста бързо парира и съумя да резервира името си на доста спокоен, ухилен, доброжелателен, непретенциозен, само че достоен монарх.
Неслучайно поданиците заявяват, че я обичат - тя беше мощен контрастност на това отвращение, което будеха някои политици, в това число в Англия. Тя беше самобитен дирек, ориентир на това по какъв начин би трябвало да се държи един помазан от ориста, генетично фаворизиран човек, с цел да се трансформира в знак на цяла страна.
- Показва ли това дълго прочувствено сбогуване с кралицата, че английската монархия е жива? Има ли бъдеще тя?
- Вероятно да. Наистина англичаните са изпитали в предишното значително подозрения във връзка с монархията.
Имали са и негодни крале, полулуди, както и такива, които са се опитвали да се намесят в политиката.
Имало е републикански хрумвания и планове даже. Републикански настройки са заложени в чартисткото придвижване, за малко Англия се назовава протекторат - по времето на Оливър Кромуел. А и дано да не забравяме, че
имаше шест опита за атентат против другата доста известна английска кралица - Виктория.
При Елизабет Втора няма такива съществени разтърсвания. Имало е леко оттегляне от горещите благосклонности, които тя будеше, само че в никакъв случай съществени апели да се ограничи или ликвидира състоянието на Англия като конституционна монархия.
Покойната кралица стабилизира положението на монархията и през днешния ден никой не може съществено да твърди, че кралската институция е непотребна за стабилитета, самочувствието, традициите на страната.
- Няма ли обаче след гибелта на кралицата да се задействат центробежните сили в Шотландия, в отвъдморските територии?
- Не можем да подценяваме и тази опция. Истина е, че през ръководството на кралицата Шотландия беше на косъм да се откъсне от Общността. Стабилитет още не значи безкрайност. Новият крал генетично носи невзискателност и ще следва балансиращата линия на майка си.
Поне при започване на ръководството на Чарлз Трети инерцията е толкоз мощна, че надали може да бъде изменена към нещо друго.
- Нужна ли е въобще монархическата институция в днешния съвременен свят?
- Имало е случаи, в това число в британската история, когато монархията не е играла благородна, положителна роля. Всъщност монархията е най-старата институция в човешката история, но промяната е неизменима част от човешкото развиване. Не можем да държим единствено на традицията, когато приказваме за държавно строителство в актуалните условия.
- С Елизабет Втора си отива мощен водач. Колко дълбока е рецесията на водачеството в модерния свят, в който липсват визионери?
- Обожанието към Елизабет Втора се дължи и на това, че сега са доста малко управителните персони с правила, омагьосване, поредност.
Факт е безличието в състава на международния политически хайлайф, на който декор още по-ярко изпъкват достолепията на английската кралица.
- Но и мощните водачи не са безгрешни - неблагоразумен ход от страна на Владимир Путин ли беше войната в Украйна?
- Да не забравяме, че за експлоадирането на една война провинен в никакъв случай не е единствено едната страна. Има разговор за войната във Виетнам сред американския публицист Джон Стайнбек и съветския стихотворец Евгени Евтушенко, който укорява сътрудника си за възторга към американските герои и приканва:
Да заклеймим и двете войни - и моята, и вашата!
Когато има кръвопролитни конфликти, постоянно би трябвало да се търси повода, довела до тях. А и войните са част от човешката история, те няма да изчезнат. Мечтите на поети и философи, че ще настъпи безконечна любов, безконечна истина на света, са несъвместими с човешката природа. Злото и положителното в човешката история се движат дружно.
Основното е да ставаме малко по-добри. Това е и посланието на кралица Елизабет Втора. Нима тя не е знаела, че и в Англия има беднотия, неправда, принуждение, атентати?! Но с персоналното си държание тя споделяше: Щом аз мога да надмогна неприятното, за какво да не можете и вие?!
- Имаме ли късмет ние да се сдобием със мощен водач, с български Орбан?
- С всеки минал ден капките ми вяра за това изтичат. Много хора у нас се пробваха да създадат нещо, само че донесоха единствено разочарования. Всеки, който се експонираше и беше признат като избавител или най-малко модернизатор, до момента не е приключил с триумф. Не виждам нито нови спасители, нито даже реформатори. Оказва се, че всеки, който предлага нещо ново, сякаш друго решение, се оказва познатото остаряло. И ние сме трудно неудовлетворени.
Основен претекст на западните сили срещу основаването на българската страна след Освобождението е бил, че не можем да се управляваме.
Доказахме, че отлично можем - създаваме министерства, пощи, войска, учебни заведения, дипломация. За страдание, в този момент, след толкоз години опит, се оказа, че не можем да държим личния ключ на дома си в личния си джоб. И постоянно акцентираме други да одобрят това, което сме осъществили.
За страдание, у нас се възпроизвеждат лицемерието, корупцията отпреди 32 години.
И най-тъжното е, че доста хора не престават да имат вяра на провалени в последните три десетилетия опити.
- Какъв е правилният път напред?
- Не го виждам. При това международният ред е привършен в този си тип. Виждаме принуждение, войни, неравенства, подтисничество, богатите богатеят, бедните обедняват.
Ще настъпи различен международен ред - при всички случаи ще е многополюсен - хората са основани равни, по този начин най-малко написа в християнството.
Сериозните революционни разтърсвания не са ставали в най-бедните, а в относително богати страни, в които господства обществената бездна. Модерните свръхтехнологии още не раждат правдивост.
Андрей Пантев е професор по история, дълготраен учител в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Депутат в три поредни Народното събрание. Носител на премията „ Голям Платонов Нобел на века " за 2002 година на Световната академия „ Платон ". Автор на 40 книги и над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски език.
- Най-голямата ѝ заслуга е в това, че заявява и показва, че монархическият институт не би трябвало да се занимава с партийна и политическа активност, а да е стабилизатор и балансьор на ръководството на страна и даже общество.
Силата на кралицата като водач беше в умереността, в невземането на страна. Тя беше съвършената Мисис Равновесие.
Светът оплаква съвършената Мисис Равновесие, която стабилизира английската монархия
Надеждите да се появи български Орбан наподобяват обречени
Световният ред е привършен в този си тип, богатите богатеят, бедните обедняват
- Проф. Пантев, знак защо е неповторимата траурна гала, с която британците изпращат най-дълголетния си монарх? Защо хората философски чакаха часове на опашка, с цел да се простят с Елизабет Втора?
- И от честност към суверена, и с цел да станат част от извънредно събитие. В нашето спешно откъм стойностни водачи време е изцяло естествено да има подобен екзалтиран реверанс пред кралицата.
Най-сетне Англия се въплъщаваше от персона с космополитно значение за положението на света - това е една от аргументите за всеобщата тъга.
Но и целият свят демонстрира почит към персона, която не е единствено монарх
Елизабет Втора сподели по какъв начин може да се резервира баланс в ръководството на една страна - без пристрастия, без желания, без директни съучастия. В това отношение тя е образец освен за ръководство на кралство, само че и за всяка институция.
Управлението на починалата кралица е неин персонален триумф, който се вписва в общочовешката история. Тя способства доста и за престижа на монархията - английската и по света.
- Приключва ли със гибелта на кралицата епохата на огромните водачи, за които отговорността към нацията е задача?
- Едва ли завършва, само че Елизабет Втора даде подобен ослепителен образец, че рядко към този момент може някой от монарсите да дръзне да се намеси директно в съотношението на политическите сили на страна, общество или континент.
Кралицата бе нещо като образцов учебник за сполучливо ръководство, макар че и тя претърпя персонални драми, тествания, огорчения, които съумя да надделее. В някои моменти, да вземем за пример след гибелта на принцеса Даяна, имаше леко враждебни връзки, които кралицата доста бързо парира и съумя да резервира името си на доста спокоен, ухилен, доброжелателен, непретенциозен, само че достоен монарх.
Неслучайно поданиците заявяват, че я обичат - тя беше мощен контрастност на това отвращение, което будеха някои политици, в това число в Англия. Тя беше самобитен дирек, ориентир на това по какъв начин би трябвало да се държи един помазан от ориста, генетично фаворизиран човек, с цел да се трансформира в знак на цяла страна.
- Показва ли това дълго прочувствено сбогуване с кралицата, че английската монархия е жива? Има ли бъдеще тя?
- Вероятно да. Наистина англичаните са изпитали в предишното значително подозрения във връзка с монархията.
Имали са и негодни крале, полулуди, както и такива, които са се опитвали да се намесят в политиката.
Имало е републикански хрумвания и планове даже. Републикански настройки са заложени в чартисткото придвижване, за малко Англия се назовава протекторат - по времето на Оливър Кромуел. А и дано да не забравяме, че
имаше шест опита за атентат против другата доста известна английска кралица - Виктория.
При Елизабет Втора няма такива съществени разтърсвания. Имало е леко оттегляне от горещите благосклонности, които тя будеше, само че в никакъв случай съществени апели да се ограничи или ликвидира състоянието на Англия като конституционна монархия.
Покойната кралица стабилизира положението на монархията и през днешния ден никой не може съществено да твърди, че кралската институция е непотребна за стабилитета, самочувствието, традициите на страната.
- Няма ли обаче след гибелта на кралицата да се задействат центробежните сили в Шотландия, в отвъдморските територии?
- Не можем да подценяваме и тази опция. Истина е, че през ръководството на кралицата Шотландия беше на косъм да се откъсне от Общността. Стабилитет още не значи безкрайност. Новият крал генетично носи невзискателност и ще следва балансиращата линия на майка си.
Поне при започване на ръководството на Чарлз Трети инерцията е толкоз мощна, че надали може да бъде изменена към нещо друго.
- Нужна ли е въобще монархическата институция в днешния съвременен свят?
- Имало е случаи, в това число в британската история, когато монархията не е играла благородна, положителна роля. Всъщност монархията е най-старата институция в човешката история, но промяната е неизменима част от човешкото развиване. Не можем да държим единствено на традицията, когато приказваме за държавно строителство в актуалните условия.
- С Елизабет Втора си отива мощен водач. Колко дълбока е рецесията на водачеството в модерния свят, в който липсват визионери?
- Обожанието към Елизабет Втора се дължи и на това, че сега са доста малко управителните персони с правила, омагьосване, поредност.
Факт е безличието в състава на международния политически хайлайф, на който декор още по-ярко изпъкват достолепията на английската кралица.
- Но и мощните водачи не са безгрешни - неблагоразумен ход от страна на Владимир Путин ли беше войната в Украйна?
- Да не забравяме, че за експлоадирането на една война провинен в никакъв случай не е единствено едната страна. Има разговор за войната във Виетнам сред американския публицист Джон Стайнбек и съветския стихотворец Евгени Евтушенко, който укорява сътрудника си за възторга към американските герои и приканва:
Да заклеймим и двете войни - и моята, и вашата!
Когато има кръвопролитни конфликти, постоянно би трябвало да се търси повода, довела до тях. А и войните са част от човешката история, те няма да изчезнат. Мечтите на поети и философи, че ще настъпи безконечна любов, безконечна истина на света, са несъвместими с човешката природа. Злото и положителното в човешката история се движат дружно.
Основното е да ставаме малко по-добри. Това е и посланието на кралица Елизабет Втора. Нима тя не е знаела, че и в Англия има беднотия, неправда, принуждение, атентати?! Но с персоналното си държание тя споделяше: Щом аз мога да надмогна неприятното, за какво да не можете и вие?!
- Имаме ли късмет ние да се сдобием със мощен водач, с български Орбан?
- С всеки минал ден капките ми вяра за това изтичат. Много хора у нас се пробваха да създадат нещо, само че донесоха единствено разочарования. Всеки, който се експонираше и беше признат като избавител или най-малко модернизатор, до момента не е приключил с триумф. Не виждам нито нови спасители, нито даже реформатори. Оказва се, че всеки, който предлага нещо ново, сякаш друго решение, се оказва познатото остаряло. И ние сме трудно неудовлетворени.
Основен претекст на западните сили срещу основаването на българската страна след Освобождението е бил, че не можем да се управляваме.
Доказахме, че отлично можем - създаваме министерства, пощи, войска, учебни заведения, дипломация. За страдание, в този момент, след толкоз години опит, се оказа, че не можем да държим личния ключ на дома си в личния си джоб. И постоянно акцентираме други да одобрят това, което сме осъществили.
За страдание, у нас се възпроизвеждат лицемерието, корупцията отпреди 32 години.
И най-тъжното е, че доста хора не престават да имат вяра на провалени в последните три десетилетия опити.
- Какъв е правилният път напред?
- Не го виждам. При това международният ред е привършен в този си тип. Виждаме принуждение, войни, неравенства, подтисничество, богатите богатеят, бедните обедняват.
Ще настъпи различен международен ред - при всички случаи ще е многополюсен - хората са основани равни, по този начин най-малко написа в християнството.
Сериозните революционни разтърсвания не са ставали в най-бедните, а в относително богати страни, в които господства обществената бездна. Модерните свръхтехнологии още не раждат правдивост.
Андрей Пантев е професор по история, дълготраен учител в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Депутат в три поредни Народното събрание. Носител на премията „ Голям Платонов Нобел на века " за 2002 година на Световната академия „ Платон ". Автор на 40 книги и над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски език.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ